Нашият сигнал
Ние се запознахме през лятото,
тя имаше големи очи и аз се влюбих.
Подарих и една малка тайна -
една песничка, която бях съчинил.
Тя стана наш сигнал
и ние винаги се срещахме и изпращахме със него.
Но лятото си отиде бързо, дойде септември
и  замина ти войник.

Аз чакам, чакам вече час и свиря тоз сигнал,
от песничка, която бях ти пял.
Ти може би не си у вас, не знаеш че съм тук,
а може би си някъде със друг.

Аз свърших вече моя дълг - войнишкия живот
и дълго пазих снимката ти, скрита в моя джоб.
А може би забравила си нашия сигнал
от песничка, която бях ти пял.

Във този миг зад ъгъла сигнала наш дочух -
затичах се и теб видях, но беше с друг.
Войника, твоя стар другар забравила си ти,
забравила си нашите мечти.

На друг ти подарила си любимия сигнал
от мойта малка песничка, която бях ти пял.

ми е още по тъжно и сълзите капят
капят ,като някакъв противен дъжд . . .

нали знаеш, че след дъжда винаги изгрява слънце... Пожелавам ти скоро и усмивката да изгрее на лицето ти!

тъгата е най-потискащото чувство. По-лошо е от скръбта,от разочарованието , от яда, от безпричинната нервност или усещането за празнота и самотност.
От опит зная,че трудно се преодолява. Но и пак от опит зная ,че както лесно ни превзема , така и се изпарява отведнъж , като дим. Стига да намерим начин да се поглезим ,да се срещнем с ведър човек, да прочетем нещо лековато и смешно, да поговорим с приятел/от blog.bg :):) /....

Варна е потънала в зеленина, грехота е човек да носи тъга в себе си...

Наистина ми е тъжно. Знам, че ще мине. Но исках да си го кажа.

на слънце - заглушава някак си тъгата:))))

И тя ще се върне - изморена, ранена и брадясала :)
Погледнете слънцето /не точно в него/...:)