Събота е. Събуждам се в чудно спокойствие. До мен леглото празно. Мдааа, жената е във фермата, дои крави, стриже овце...нека се учи, както е тръгнало може и да ни потрябва. Поглеждам през щората, навън също добри новини – междуциклоналните проблеми продължават и въобще не е за излизане. Задава се един безгрижен ден. Отивам в кухнята, а там кафето готово!...мигна някаква лампичка, но кой да я гледа. Вземам кафето , паля цигара и се отдавам  блаженно на порока. И в тоя миг чувам смразяващото:

-Мило, в мола има голямо намаление...

Процесорът включи на пълна мощност и милионите операции за секунда изкараха резултата: предстои ми един отчайващ ден. Събрах последните ресурси,  с частица надежда и с възможно най-мъжки тон попитах: - В кой мол?

-Еее, мило, те са два!

Ситуацията – безнадеждна. Добре, че другите пет още не са готови. И все пак, трябва да има нещо и за мен ...включих цялата оперативна памет на statistic data...и резултата не закъсня: лично време преди 11ч. (преди 11ч. в мол???) и надвечер, неясно кога. Не е зле, формулата е в неделя, а мачовете вечерта. Сядам пред желязото, пускам Word за тапет (винаги правя така) и започвам да разглеждам досиетата на „определено интересни лица – женски пол” (ОИЛ-ЖП, за по лесно ЖП-ОИЛ). Процесорът се успокои, забравих за бъдещето и се потопих в настоящето.

Вратата рязко се отвори. За 2 милисекунди промених изражението си от тип „ЖП-ОИЛ” на тип „замислен”.  Късно. Сензорите уловиха промяната. Екранът е разположен в равнина осигуряваща възможно най–голям ъгъл между нормалата на равнината и нормалата на вратата. Времето за придвижване на обекта до зоната на видимост към екрана е достатъчно за придвижване на мишката горе вдясно и цък на „Х”. На екрана остава Word. Няма „мило”:

-         Какво правиш?

-         Пиша разказ.

-         Никога не си писал.

-         Сега пиша.

-         Аз пък ще изчистя праха. Мимито се обади, ще дойде и тя, ама ще отидем по-късно.

Прежалих мачовете. Те пък едни мачове. Знам ги аз...ще дадат на дузпа за „Левски” в последната минута. В такава ситуация е добре да си учил философия и да вярваш в доброто бъдеще. И започнах да пиша. За миналото. За бандата на Оушън.

 Разказът е въз основа на чисто лични наблюдения и започва от 1982г. Ако някой го прочете и запита: Ами преди това. Отговорът е: преди 1982г. работех по разкриването на тайните на ЖП-ОИЛ и архивите са все още секретни. Ето и разказа:

Бандата на Оушън

Правилата познати от филма: «не наранявай никого» и «не кради от човек, който не го заслужава» са премахнати.

1982г. Бандата се събира (тогава му казваха пленум). Всички членове заявяват, че парите не стигат. Започва операция «пълнене на държавната хазна». Работното заглавие е «Повишаване жизненото равнище на народа». И започват: бензин – 0.70лв. – 1.20лв.- 1.70лв.; захар – 0.70лв. – 1.20лв.- 1.70лв. .......

1988г. Парите са събрани. Голяма част са на сигурно място – зад желязната завеса. Трябва да се разпределят. Издават Указ 56. За по младите ще уточня, че той разрешава да работиш на държавна работа!? (всичката беше такава) и да имаш частна фирма. После се сещате какво става. Така започна операция «изпразване на държавната хазна». Да не си кривя душата, бях достатъчно ориентиран, за да припечеля нещо, което при последвалите събития се оказа спасително.

1989г. Дяловете са разпределени. И както във филмите, има доволни, има прецакани, настъпват противоречия. Добре организираната банда се разпада. Настъпва хаос, както след големия взрив. Раждат се нови планети, образуват се обръчи, кръгове, съзвездия. Започва операция «тотално ограбване парите на гражданите» . Знаете как – банки, пирамиди, инфлация, мутри, застрахователи и так далее.

2001г. Парите са ограбени, но има още идеи. Започва операция «недвижими имоти». Леко и неусетно. С държавна и медийна подкрепа. Няколко англичани купили, много англичани купили, милиони англичани купили. И валяка на цените тръгна. Продават земи, купуват жилища и  строят, строят, строят и кредити, кредити, кредити. За цял живот напред. 

2008-9г. Парите са на сигурно място, заровени в земята. Но не във фабрики и заводи. Не и в пътища и магистрали.... Усеща се края. Останаха горите – заменки, заменки, заменки.

2010г. :))). Още не е свършила. Пък и трябва да тръгвам. А бе то, Молът не е толкова лоша идея.

21.12.2012г. Кой знае, може да е ново начало?

Добра ретроспекция.
За 2010 запиши отсега: още не е свършила, но пък вече е фалирала:))))

За 2010 ми е бедна фантазията, затова и се измъкнах:)))

Какъв мол , каква банда!
Аз познавам само бандата на Кратунковците и тя ме кефи!

2008-2012 г. - Първи МОЛ, втори, трети...седми
21.12.2012 г. е ново начало, защото тогава влиза в сила Указ 834 - всички Мол-ове, с изключение на първите два да бъдат превърнати в луксозни гробници, където да се съхранява праха на покойниците, непреживяли Прехода . Парцелите във Варненските гробища свършиха ;)
ПС. Какво толкова ритате мъжете срещу Моловете, това е място за молитви :)))) /Мол - моля се/

Разкажи ми за кратунковците, че нещо съм пропуснал. Честно!

Винаги си точна! Това е място, където преди да влезе, мъжът отправя гореща молитва:)))

И да видите как няма място къде да седнеш! Чудя се колко са бедни българите... Някои хич не са!

Аз вече ги харесвам:))))
Какво пък! Щом доставям удоволствие на любим човек!

Много ми хареса идеята - Word за тапет и си правя една нова папка - О И Л - М П (мъжки пол). :))))))
За политика не ми се говори...